Права на собственост в добавената реалност

Не е нужно да ви казваме, че добавената реалност е във възход. Новият iPhone X на Apple и последната им актуализация на iOS направиха това ясно като бял ден. Това е само началото. Може да изглежда странна идея, но се очаква, че AR очилата (и дори контактните лещи) може да се превърнат в нова норма през следващите години. Но дори и в тези сравнително ранни етапи, където достъпът на потребителите до AR е ограничен най-вече до смартфона, има някои етични, правни и регулаторни проблеми, които се повдигат, особено когато става въпрос за физическо пространство и собственост.

Първо, нека разгледаме проблема с виртуалните графити. Графити, създадени в добавена реалност, се виждат само когато на страните е даден достъп до тях, предимно чрез техния смартфон. Може да бъде създаден по начин, който изпраща предупреждение, когато минувач се приближи, призовавайки го да вдигне телефона си, за да види работата. Между малки групи това може да не е проблем само по себе си, но когато AR графитите са достъпни за широката публика, те се превръщат в „публично изявление“ и по този начин повдигат въпроси, на които трябва да се отговори.

Когато се създават физически графити, те трябва да са с разрешението на собственика на стената, която се графитира, за да бъдат законни. И така, виртуалните графити нарушават ли правата на собственик на имот, ако той не е поискал разрешение? И какво изобщо представлява собственост във виртуалното пространство?

Интересното е, че има съществуващ закон, който определя в кой момент физическото пространство става публично. Сега, ще трябва ли този закон да бъде коригиран, за да включи добавената реалност? Трябва също така да обмислим дали трябва да позволим виртуалното пространство да се счита за „собственост“, която може да бъде закупена на определена цена.

За разлика от физическите графити, AR графитите не се виждат веднага, разбира се. Така че собственикът на имота или дори полицията може да не знае, че е там. Ако може да се вижда само от определени хора в определени часове, можете ли да регулирате това изобщо?

Разбира се, голяма част от това се свежда до свободата на словото, но има и закони за клевета, които трябва да се имат предвид. Голяма част от закона за AR в публичното пространство може да се сведе до спецификата на това, което се изразява. Ако пространството със смесена реалност се използва за пренебрежителни съобщения за лица или фирми, това има ефект, който не се ограничава само до виртуалната сфера.

Независимо дали физическото пространство е под юрисдикцията на собствениците, изявлението, направено в AR, вероятно трябва да се регулира от закона. Но отново кой трябва да реши коя информация е приемлива и/или вярна? Истината, в нашия настоящ климат, е ефирно нещо - и виртуалните пространства само добавят към проблема.

Yelp Monocle е инструмент, който позволява прегледите на фирми и други заведения да бъдат наслоени върху картата с указател към това физическо местоположение. Отново на общественото мнение е позволено да властва свободно във виртуалното пространство - и отново кой решава кои отзиви са надеждни?

Като оставим това настрана, има друг, може би по-належащ проблем, който трябва да бъде решен:

Трябва ли да позволим данните, събрани от фирми, агенции, правоприлагащи органи или дори социални медии, да се показват в AR на адресите на хората? Е, това звучи като безсмислено, но ако виртуалното пространство е „международни води“, всичко е разрешено. Така че, теоретично, всеки би могъл да види вашите празнични снимки, просто като насочи своя смартфон към къщата ви. Ясно е, че това би нарушило множество закони за поверителност, но освен ако не можем да определим кой притежава виртуалното пространство, то е безплатно за всички.

Има ситуации, в които наличността на данни като тази може да бъде полезна и някои PropTech компании, по-специално, виждат потенциалните ползи. Например, появяват се приложения, които позволяват на купувачите да задържат курсора на мишката върху търгуван имот, за да видят виртуална обиколка на имота директно от телефона си. В случаи като тези, продавачът дава изричното си разрешение, разбира се.

В широк смисъл този вид приложение може да бъде много полезно в рекламата и по-специално в търговията на дребно, позволявайки на потребителите да намерят повече информация за продуктите, преди да купят. Причината, поради която добавената реалност се увеличава, е поради тези напълно полезни приложения, но това не означава, че не трябва да действаме внимателно, за да гарантираме, че новата метареалност, която създаваме, е безопасна и справедлива за всички.